„И СКУЧНО И ГРУСТНО”
Михаил Юрьевич Лермонтов (1814-1841 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
И СКУЧНО, И ТЪЖНО
И скучно, и тъжно, ръка на кого да дадеш,
душевна печал да отмине...
Желания... Този напразен безкраен стремеж...
Минават години – добрите години!
За срок да обичаш... Кого? Не си струва труда,
а вечно да любиш, не може.
Надникнеш ли в себе си – няма след тебе следа:
и радост, и мъка след нас са нищожни...
А страстите? Някога техния сладък недъг
разсъдъкът ще закопае;
живота щом с хладно внимание видиш дотук,
разбираш, че глупава празна шега е...
* Литературно-художественный альманах „Иртышъ Омь” № 13, 2014.
Ударения
И СКУЧНО, И ТЪЖНО
И скУчно, и тЪжно, ръкА на когО да дадЕш,
душЕвна печАл да отмИне...
ЖелАния... ТОзи напрАзен безкрАен стремЕж...
МинАват годИни – добрИте годИни!
За срОк да обИчаш... КогО? Не си стрУва трудА,
а вЕчно да лЮбиш, не мОже.
НаднИкнеш ли в сЕбе си – нЯма след тЕбе следА:
и рАдост, и мЪка след нАс са ништОжни...
А стрАстите? НЯкога тЕхния слАдък недЪг
разсЪдъкът штЕ закопАе;
живОта щом с хлАдно внимАние вИдиш дотУк,
разбИраш, че глУпава прАзна шегА е...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Михаил Лермонтов
И СКУЧНО И ГРУСТНО
И скучно и грустно, и некому руку подать
В минуту душевной невзгоды...
Желанья!.. Что пользы напрасно и вечно желать?..
А годы проходят – все лучшие годы!
Любить... Но кого же?.. На время – не стоит труда,
А вечно любить невозможно.
В себя ли заглянешь? – там прошлого нет и следа:
И радость, и муки, и всё там ничтожно...
Что страсти? – ведь рано иль поздно их сладкий недуг
Исчезнет при слове рассудка;
И жизнь, как посмотришь с холодным вниманьем вокруг –
Такая пустая и глупая шутка...
---------------
Руският поет, писател, драматург, художник и преводач Михаил Лермонтов (Михаил Юрьевич Лермонтов) е роден на 3/15 октомври 1814 г. в Москва. Пише стихове от 1828 г., първото му публикувано стихотворение е от 1830 г. Учи в Московския университет (1830-1832 г.), завършва военна юнкерска школа в Санкт Петербург (1834 г.). Като офицер на няколко пъти е осъждан за критики към руските власти и е изпращан на служба в Кавказ. Превежда творби на Байрон, публикува активно в руския литературен печат. Един от основните представители на руския литературен романтизъм, той е автор на десетки забележителни стихотворения и поеми като „Исповедь”, „Демон”, „Хаджи Абрек”, „Смерть поэта”, „Мцыри”, „Тамбовская казначейша”, „Бородино” и др., на романите „Вадим” (1833 г., незавършен), „Княгиня Лиговска” (1836 г., незавършен) и „Герой нашего времени” (1840 г.), драмите „Маскарад” (1835 г.) и „Двама братя”, единствената издадена приживе стихосбирка „Стихотворения” (1840 г.) и др. Умира при дуел на 15/27 юли 1841 г. близо до гр. Пятигорск.